Дълбоко трогваща и поучителна: историята за Кафка, момиченцето и пътуващата кукла
Франц Кафка (1883–1924) e един от най-бележитите писатели на предишния век. Най-известните му творби „ Метаморфозата “, " Процесът " и " Замъкът ", както и цялото му творчество, открехват малка врата към душата на един сензитивен и внимателен човек и популярен разум . Философията му се основава на екзистенциализма, наблягайки задачата на човешкото битие. Той вижда човешкото положение оттатък трагичното, като просто „ неуместно “.
Под неговата химикалка са родени редица вълнуващи разкази, само че през днешния ден няма да засегнем тях, а един къс роман за миг от живота на самия Кафка. Името на писателя е обвързвано с една доста публикувана история - тази за дребното момиченце в парка и неговата изгубена кукла.
Въпреки че и до през днешния ден не се знае дали тази история се основава на действителни събития, тя е вдъхновявала и ще продължава да вдъхновява хората по света. Това е по този начин, тъй като тя носи неописуемо прелестно чувство, улавяйки толкоз доста детайли от живота, които отразяват връзките със света и един с различен...
Getty
Историята
Историята гласи, че когато бил на 40 години, фамозният бохемски романист и публицист на къси разкази Франц Кафка, който в никакъв случай не се бил женил и нямал деца, се разхождал из парк „ Щеглиц “ в Берлин, когато срещнал малко момиченце, което плачело, тъй като си изгубило обичаната кукла. Тя и Кафка потърсили куклата, само че не я намерили. Кафка ѝ споделил да се срещнат на идващия ден и да потърсят отново.
На идващия ден, когато още веднъж не намерили куклата, Кафка дал на момичето писмо, " написано " от куклата, в което тя казвала: „ Моля те, не плачи. Тръгвам на странствуване по света. Ще ти пиша за моите завършения. "
Така почнала една история, която траяла до края на живота на Кафка.
Когато се срещали, Кафка четял на глас деликатно написаните от него писма за приключенията на обичаната кукла, които момичето намирало за очарователни.
Накрая Кафка ѝ прочел писмо, в което пишело, че куклата се завръща в Берлин, а по-късно ѝ подарил кукла, която бил купил авансово.
" Тя не наподобява доста на моята кукла ", споделило момиченцето. Кафка написал още едно писмо, в което обяснил: „ Моите пътувания, те ме трансформираха “.
Момичето прегърнало новата си кукла и я занесло у дома със себе си. Година по-късно Кафка умрял.
Много години по-късно, към този момент порасналото момиче, намерило писмо, прикрито в куклата. Малкото писмо, подписано от Кафка, гласяло: „ Всичко, което обичаш, е доста евентуално да бъде изгубено, само че в последна сметка любовта ще се върне преобразена. “
Getty
Истина ли е?
Този къс роман, който има няколко разнообразни версии, има история датираща повече от половин век и за първи път е разказана от източник, доста непосредствен до самия Кафка - неговата партньорка през последната година от живота му, Дора Диамант.
Въпреки въодушевените старания на няколко специалисти и откриватели на Кафка обаче, съответно доказателство - да вземем за пример копия на самите писма, сякаш написани от куклата - в никакъв случай не са открити. Някои специалисти обаче пишат, че основните твърдения в историята са правдоподобни.
Под неговата химикалка са родени редица вълнуващи разкази, само че през днешния ден няма да засегнем тях, а един къс роман за миг от живота на самия Кафка. Името на писателя е обвързвано с една доста публикувана история - тази за дребното момиченце в парка и неговата изгубена кукла.
Въпреки че и до през днешния ден не се знае дали тази история се основава на действителни събития, тя е вдъхновявала и ще продължава да вдъхновява хората по света. Това е по този начин, тъй като тя носи неописуемо прелестно чувство, улавяйки толкоз доста детайли от живота, които отразяват връзките със света и един с различен...
Getty Историята
Историята гласи, че когато бил на 40 години, фамозният бохемски романист и публицист на къси разкази Франц Кафка, който в никакъв случай не се бил женил и нямал деца, се разхождал из парк „ Щеглиц “ в Берлин, когато срещнал малко момиченце, което плачело, тъй като си изгубило обичаната кукла. Тя и Кафка потърсили куклата, само че не я намерили. Кафка ѝ споделил да се срещнат на идващия ден и да потърсят отново.
На идващия ден, когато още веднъж не намерили куклата, Кафка дал на момичето писмо, " написано " от куклата, в което тя казвала: „ Моля те, не плачи. Тръгвам на странствуване по света. Ще ти пиша за моите завършения. "
Така почнала една история, която траяла до края на живота на Кафка.
Когато се срещали, Кафка четял на глас деликатно написаните от него писма за приключенията на обичаната кукла, които момичето намирало за очарователни.
Накрая Кафка ѝ прочел писмо, в което пишело, че куклата се завръща в Берлин, а по-късно ѝ подарил кукла, която бил купил авансово.
" Тя не наподобява доста на моята кукла ", споделило момиченцето. Кафка написал още едно писмо, в което обяснил: „ Моите пътувания, те ме трансформираха “.
Момичето прегърнало новата си кукла и я занесло у дома със себе си. Година по-късно Кафка умрял.
Много години по-късно, към този момент порасналото момиче, намерило писмо, прикрито в куклата. Малкото писмо, подписано от Кафка, гласяло: „ Всичко, което обичаш, е доста евентуално да бъде изгубено, само че в последна сметка любовта ще се върне преобразена. “
Getty Истина ли е?
Този къс роман, който има няколко разнообразни версии, има история датираща повече от половин век и за първи път е разказана от източник, доста непосредствен до самия Кафка - неговата партньорка през последната година от живота му, Дора Диамант.
Въпреки въодушевените старания на няколко специалисти и откриватели на Кафка обаче, съответно доказателство - да вземем за пример копия на самите писма, сякаш написани от куклата - в никакъв случай не са открити. Някои специалисти обаче пишат, че основните твърдения в историята са правдоподобни.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ